Как на една глава с опашка могат да й поникнат толкова яки крака?

На Хал Че клечеше до една мътна локва, недалече от цъфналата вишнева градина, и наблюдаваше много интересно явление. В локвата плуваха едни такива същества с грозно кафяв към блатисто-пепеляв цвят, които разполагаха само с глава и опашка. Попови лъжички. Учителят Дърт Пън му каза, че един ден те ще се превърнат в жаби.
- Да бе, пък после и в принцеси, а! – отвърна намусено На Хал Че, който в същото време бе зает с мисълта как на една глава с опашка могат да й поникнат толкова яки крака.
За да провери теорията на Дърт Пън, На Хал Че реши да изкара една попова лъжичка на сушата и да почака превъплъщението. За тази цел изнамери една тънка клечка и започна да се прицелва в поповите лъжички. Най-накрая нацели една, но не прецени силата си и вместо да я извади на сушата, я размаза в локвата.
В същия този момент Виж Ся се зададе откъм вишневата градина, където беше ходила да се любува на цъфналите дървета. Днес тя никак не беше в добро настроение.
- Какво си се вторачил в тая мътна локва! – скастри тя чевръстия природолюбител.
- Ами…изследвам. Дърт Пън каза, че поповите лъжички се превръщат в жаби. И аз се опитах да изкарам една, за да наблюдавам и…я смачках… – призна си На Хал Че.
- Понякога децата са толкова жестоки! – въздъхна Виж Ся и така положи началото на един постулат, който много домакини по пеньоари и с ролки на главата подеха като любим рефрен.
„И все пак, как на една глава с опашка могат да й поникнат толкова яки крака“ – недоумяваше На Хал Че, напълно забравил за възмущението на Виж Ся.